20 Oct

Инстинктът, интуицията или това, което някои хора наричат шесто чувство, е чудесна дарба. Въпреки това, вместо да го развиваме, ние постепенно го изгубваме до степен да преследваме рационалност и логика. След като го загубим, спираме да възприемаме една част от света, много важна част, която може да ни помогне по-добре да управляваме междуличностните ни отношения и дори може да ни спаси живота в опасна ситуация.

В действителност, т.нар шесто чувство ни помага да открием микро сигнали за тревога, гняв, тъга или радост, които изпращат другите хора и ни позволява да коригираме поведението си по съответния начин. Но всичко показва, че ние не сме много добри в разпознаването на тези микро изрази, защото вярваме повече в логиката, вместо нашите инстинкти.

Това се вижда в изследване, проведено в Университета на Гьотеборг, където 60 възрастни били помолени да се опитат да разберат кога децата лъжат. Участниците изгледали серия от клипове, в които няколко деца разказвали реална история, в която са участвали или измислици. По-голямата част от възрастните не били в състояние да разпознаят истинските истории от фалшивите.

Защо?

Психолозите установили, че проблемът е в това, че възрастните използват рационални стратегии за откриване на лъжите, като мислят, че липсата на данни в историята показва, че това е лъжа. Интересното е, че децата не спестили нищо в техните истории и раказали ярки детайли, дори когато лъжели. Като разчитали на рационалността, а не интуицията, възрастните не могли да открият малките детайли, които скриват лъжата.

Детската интуиция е силно развита. В едно проучване, проведено в Университета на Отава, 60 деца на шест години били помолени да изгледат кратко видео, в което се появява актьор, който наистина се смее или се преструва с усмивка. Изненадващо, малките деца в повечето случаи откриват разликата между фалшива и истинска усмивка, дори по-точно от по-големите деца.

Добрата новина е, че това шесто чувство може да помогне на децата за тяхната безопасност и да ги спаси от потенциално опасни лица и със сигурност ще ги направи по-емоционално чувствителни възрастни. Лошата новина е, че като възрастни, ние жертваме детската интуиция в замяна на рационалност, дори и ако го правим несъзнателно, просто чрез пресъздаване на стереотипи и нагласи, с които сме израснали.

Ето 5 нагласи, които отслабват детската интуиция

1. Принудително ги караме да прегръщат или целуват хора
Обичайно е да се видят родители, които принуждават децата си да прегръщат или целуват хора, които иначе не биха доближили. Много го правят, за да ги научат да бъдат мили. Но истината е, че ние не трябва да принуждаваме децата да прегръщат или целуват човек, ако не им харесва или не го познават.

Второ, като принуждаваме децата да прегръщат или да целуват човек, това означава да задушим инстинкта им. Ако детето не иска да се доближи до това лице, то е просто защото то не харесва идеята за физически контакт и това не е проблем, а точно обратното. Децата често имат силен инстинкт за хората около тях, така че ние трябва да ги научим да разчитат на тази способност и да им позволим да стоят настрана от тези, с които не се чувстват спокойни, поне докато тези хора не спечелят доверието им.

Разбира се, това не означава децата да се превърнат в отшелници. Ако те не са склонни да дадат прегръдка или целувка, ръкостискане или просто поздрав биха били достатъчни. За да покажат вежливост, не е необходимо да целуват или прегръщат, а просто “здравей” или “довиждане” са повече от достатъчни.

2. Учим ги, че възрастните винаги са прави
Обикновено родителите учат децата да уважават всички възрастни, а някои им казват, че възрастните винаги са прави. Това е урок, който може да се превърне в нож с две остриета, тъй като възрастните са точно тези, които могат повече да навредят на детето.

Да се казва на едно дете, че възрастните винаги конролират ситуацията и че е неуважително да не се вслушва в тях, означава да се задуши инстинкта му. Децата, които са израснали с този модел са в по-голям риск от злоупотреба от страна на възрастните, защото те мислят, че трябва да се подчиняват на възрастния, без да казват нищо.

Вместо това, децата трябва да бъдат научени, че всички живи същества заслужават уважение, не само възрастните, но и другите деца и дори животните. Но също трябва да им се казва, че ако те се чувстват неудобно или инстинкта им казва, че има опасност, не са длъжни да се подчиняват и да кажат веднага какво е станало на техните родители.

3. Казваме им, че ще ги защитаваме вечно
Родителите винаги ще защитават децата си, като ги предпазват от опасностите и ги пазят от всякакви проблеми. Въпреки това, това е мисията невъзможна. В действителност, това дори не е здравословно отношение, тъй като децата трябва да се научат как да се защитават сами и трябва да направят свои собствени грешки и едва след това се развива самозащитата на детето.

Освен това, като им казваме, че винаги ще ги защитаваме, това създава фалшиво чувство за сигурност в тях. Проблемът е, че възприемането на това фалшиво чувство за сигурност упоява инстинкта и той няма да се активира, когато е необходимо.

Разбира се, това не означава, че не трябва да се вдъхне увереност на детето, когато е уплашено или, че трябва да го излагаме на ненужен риск, но основната задача на родителите е не вечно да защитават децата си, а да ги научат да се защитават сами.

4. Успокояваме страховете им
Някои родители, за да успокоят децата си, свеждат до минимум техните страхове или дори ги игнорират. Те използват класически фрази като: “няма нищо, няма защо да се страхуваш” или “ти си твърде голям, за да се страхуваш от тъмното”. Въпреки това, тези думи не достигат до целта, не успокояват детето, а напротив, превръщат се в бариера между детето и родителите му. Детето се чувства неразбрано и се научава да крие страховете си.

Освен това, страхът е съвсем естествено чувство, не трябва да се отхвърля, тъй като той има защитна стойност. Когато определяме страха като нещо негативно, детето ще се срамува да го изпробва и постепенно ще задуши инстинкта си, който в действителност ще го предупреди за опасности или непознати ситуации, които биха могли да представляват известен риск.

Така че, вместо да се намаляват техните страхове, ние трябва да ги приемем. Това не означава да се насърчава страха, а детето да споделя своите притеснения и емоции, да обясни от къде идват и да го научим как да преодолее този страх.

5. Запълваме им времето, без място за почивка
Интуицията не само ни предупреждава за опасността, тя ни показва също и нещата, които ни помагат да се чувстваме добре. В действителност, инстинктът ни информира за всички възможни опции и най-вече за тези, които ни правят щастливи, които ни допадат. За съжаление, много скоро губим това шесто чувство на щастие до степен, че се отказваме да се занимаваме с любими неща, а извършваме дейности свързани с удобството. Губим способността да знаем какво ни прави щастливи всеки път, когато заменяме “Харесва ми” с “Аз трябва да”.

Затова запълването на времето на едно дете с извънкласни дейности или перфектно структурирани дейности, наложени от възрастни, без да му дадем пространство да играе свободно, също означава да задушим инстинкта и винаги да го подчиняваме на повече социални практики. Ето защо много хора, които са загубили контакт с тяхното “аз” в дълбочина, живеят и правят това, което другите искат, без да знаят това, което те наистина искат или това, което наистина ги прави щастливи.

Какво е истинската интуиция?
За да се разбере как работи интуицията, важно е да се знае, че в мозъка има две системи: едната е емоционална, а другата рационална. Интуитивната система се основава на нашия опит, това, което сме наследили от нашите предци чрез гените и емоциите, които чувстваме. Втората система е логична и работи по-бавно, тъй като ни позволява да направим оценка на възможностите и да вземем по-рационално решение.

Интуитивната система е тази, която ни предупреждава за потенциална опасност, но също така ни показва нещата, от които се чувстваме приятно и ни създава усещане за благополучие. Очевидно е, че е от съществено значение двете системи да се допълват взаимно и да работят в баланс. В действителност,  да се разчита единствено на инстинкта е толкова вредно, колкото и да се разчита изключително на рационалността.

Така че задължението на родителите и педагозите е да насърчават децата да се доверяват на инстинктите си, в тяхното шесто чувство за опасностите и щастието, като в същото време, да ги научим да оценят тези прозрения от логическа гледна точка, за да им дадем насоката за взимането на възможно най-доброто решение.

По материали от: Haskovo.NET 19-10-2016 18:44