13 Dec

“-Боли ли? – попита Зайчето?
– Понякога – отвърна Кончето, защото винаги говореше честно.
Когато си истински, за теб няма значение дали те боли.
– Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват – питаше Зайчето, – или малко по малко?
– Не се случва изведнъж – обясни Кончето, – а ставаш истински.
За това е нужно много време. Затова не се случва често на хора,
които се чупят лесно, имат остри ръбове, или трябва да се пазят много внимателно.
Общо взето, когато станеш Истински, козината ти се е проскубала,
очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото.

Но тези неща изобщо нямат значение, тъй като ти си Истински
и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират.”

“…– И все пак защо трябва да преживея всичко това? Защо трябва да съм
в такова окаяно състояние, че да бъда Истински? Тогава ще има ли смисъл?
– Прав си, че всичко ще дойде в края на съществуването ти,
но това е целият смисъл на живота.
И въпреки грозотата и въпреки болката, ти ще бъдеш Истински.
Такъв, какъвто винаги си искал да бъдеш.”

Из “Плюшеното зайче” на Марджъри Уилямс, където
Коженото конче и Плюшеното зайче
разговорят за това, как се става истински