01 Mar

Белият и Червеният вълнен – здрав конец, преплита спомена за чистота на бялата зима и мъжкото начало – във всички празници през зимата традиционно участват само мъже – Белият конец, и раждащата природа на жената идваща с пролетта /март – традиционно се възприема  като женски месец – архитип от колективното не- , съзнанавано, свързано с първия месец на пролетта/ – Червеният конец. Преплитането им носи усещането за непрестанния цикъл  на Живота, така както е и знакът за безкрайност – ∞ – непрестанно подновяващ се, а също и образ на ДНК – “Мартеницата – йероглиф за живот” – автор Ася Василева – етнолог. Дори наричането й като баба Марта, има своя скрит, но и донякъде променен с времето смисъл, напомняща за мъдростта, която знае/ баба/, че каквото и да е преминало по време на суровата зима, отново ще дойде жизнерадостната пролет.  Така тя се явява като нейна “жрица”, а с хурката и нишката, която преде, е и продължаването на живота. Светлина, радост и животворно бълукане, идват. И това трябва непременно да се отбележи – това е онова не така силно, но нежно присъствие на жената и нейната изначална същност и природа на раждащата, непрестанно възобновяваща живота. Тази символика неизменно води до свързаното с нея ежегодно пожелание за здраве и живот, и радост – през първия месец на пролетта. Затова, да си честитим подновяващия се ЖИВОТ с пожелание за здраве, сила и енргия!