07 Nov

За сдружение Поанта Денят на Народните Будители е емблематичен и почти „личен“ празник. Да не го подценяваме и „проспиваме“, както повечето българи, е въпрос на чест. Инициатор на ежегодните празненства бе ръководителят на център „Изворче“ – Слава Манева. Преди години тя съзря истинското, скрито значение на празника и успя да ни разпали и ние да го преоткрием. Защо „скрито“? – Ако попитате повечето ни съграждани какво празнуваме, една огромна част знаят само, че е ден на учителите и децата в този ден не учат. Друга част ще се сетят, че е свързан с Възраждането и че се споменават имената на Ботев и Левски, но не правят голяма разлика между него и 2 юни…Всъщност това е празник на възкресяване на Надеждата. Всичко друго е само неин изразител. Празникът възниква след войните (Първата Световна, Балканската и Междусъюзническата), когато България е за пореден път съсипана и обезкървена дотам, че хората губят всякаква мотивация за живот и развитие. Празникът е опит да се припомни, че е имало и други такива периоди в националната ни история, но от останалите „духом живи“, пламъкът на Живота е бил опазван и наново се е разгарял. Не правителства и политици са били в началото на процесите, а личният подвиг на онези българи, които не са предали и продали Светлината! Не случайно празникът е постановен върху Денят на Иван Рилски – най-прочутият български духовник (парадоксално – нито възрожденец, нито революционер!)

Тази година пламъчето на празника се удвои: Освен посещението на Боянската Църква за малките ни приятели, съвместно с галерия „Светоусещане“ (която бе домакин на второто събитие) създадохме дискусия, посветена на ценностите (лични, родови, национални и европейски), които искаме да разпалим в своите съграждани и да предадем на потомството си.

Младежкият клуб за сценична дейност, с худ. ръководител Бистра Сирин, подготви поздрави за гостите, най-яркият от които бе драматизиран откъс от емблематичната книга „Левски“ на Яна Язова. Голяма бе изненадата на присъстващите да видят в лицето на славния и велик възрожденец Христо Ботев…един бунтарски настроен младеж, с почти хулиганско поведение, в сцената, в която Левски дава наставления на двете монахини как да го „поемат в ръце“, за да се влее буйният му дух, смелост и ревност за правда в „Светото Дело“, вместо да се разпилява по кръчмите и мегданите и да рискува да бъде обесен. Нещо повече, Апостолът вижда в него потенциал да се превърне в „Звездата на Българския Витлеем“. Ако така гледаме и ние на децата си, когато ни ядосват и се дразним на техните бели, може би ще успеем да събудим и в тях искрата на благородното и някой ден ще поставят имената си в редицата на достойните българи! Благодарим на прекрасните млади актьори Елена, Симона, Радостин и Любомир за задълбочено пресъздадените образи, за провокацията, за прекрасната игра, за това, че историята оживя и ни пренесоха в друго пространство и време!

Благодарим и на всички участници в дискусията, че ни помогнаха да не се чувстваме сами в нашите мечти и търсения. Надяваме се и за в бъдеще да се „будим“ едни-други за всичко добро и истинско!